Tyxo.bg counter

Падането на Берлинската стена е повратен момент в историята на България, Европа и на целия свят. Разпадането на комунистическите режими направи възможно обединението на Европа и постепенното приобщаване на онези, които исторически винаги са принадлежали към нея. И докато ние празнуваме 25 години свобода и отбелязваме 10 години членство в НАТО и 7 години в ЕС, на изток и на запад от нас има страни, които тепърва поемат по пътя на евроатлантическата интеграция.

25 години опит са повод за равносметка: с какви проблеми се сблъскахме, но най-вече как успяхме да ги разрешим? Уникален ли е нашият път и може ли опитът ни с успехите, но и с грешките да е от полза на съседските ни държави и региони в преход?

На 11 и 12 ноември, на разговор по тези теми каним над сто действащи и бивши политици, представители на Европейските институции, на медиите и неправителствените организации от Европа и нейното съседство в международна конференция на най-високо равнище с участието на президентите Плевнелиев, Адер и Николич. В рамките на събитието под надслов „Как да се справим с миналото, гледайки в бъдещето“ ще отбележим и 85 години от рождението на българския писател, журналист и дисидент Георги Марков с откриване на негов паметник на площад „Журналист“ в гр. София.

КАК ДА СЕ СПРАВИМ С МИНАЛОТО, ГЛЕДАЙКИ В БЪДЕЩЕТО

Международна конференция, част от инициативата под егидата на президента

„25 години свободна България“

11 и 12 ноември 2014 г., София, България

Mясто: Шератон София Хотел Балкан

пл. „Света Неделя“ 5, София 1000

Програма на конференцията (Книжка с пълната информация за конференцията и участниците в нея можете да изтеглите от тук)

Вторник, 11 ноември 2014

11:00 Откриване на паметника на Георги Марков

пл. „ Журналист“, кв. Лозенец, София 1164

11:00 – 13:00 РЕГИСТРАЦИЯ НА УЧАСТНИЦИ И ЛЕКТОРИ

Шератон София Хотел Балкан

пл. „Света Неделя“ 5, София 1000

13:00 – 13:30 ОТКРИВАНЕ И ПРИВЕТСТВЕНА РЕЧ

Зала „Роял“ II и III

Росен Плевнелиев, президент на Република България

13:30 – 14:00 Кафе пауза

14:00 – 16:00 Сесия I: „25 ГОДИНИ ПО- КЪСНО“

Зала „Роял“ II и III

Базирайки се на данни от национално социологическо проучване, първата сесия ще зададе рамките на дебата в конференцията. Темите са групирани в две категории:

  • Спомени и митове, 25 години по-късно; 1989: какво начало?
  • 25 години свобода: поколенчески и политически интерпретации.

По време на дискусията ще бъдат презентирани основните резултати от проведено през месец октомври социологическо проучване като част от инициативата 25 години свободна България.

Боряна Димитрова, управляващ партньор в Алфа Рисърч (България)

Димитър Димитров, политолог и преподавател в Софийски университет (България)

Евелина Келбечева, преподавател по история в Американския университет в Благоевград (България)

Едвин Сугарев, политик, поет, литературен критик и журналист (България)

Михаил Неделчев, преподавател в Нов български университет и председател на Сдружението на българските писатели (България)

Петя Кабакчиева, преподавател и ръководител на катедра „Социология“ в Софийски университет (България)

Живко Георгиев, директор по изследванията в социологическата агенция ББСС „Галъп интернешънъл“ (България)

Модератор: Даниел Чипев, директор на Дирекция „Информация“ в Българската национална телевизия (България)

16:00 – 16:30 Кафе пауза

16:30 – 18:30 Сесия II: Паралелни сесии

Паралелна сесия А: В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА В ИЗТОЧНА ЕВРОПА: КАКВО ИМАТ ДА НИ КАЖАТ АРХИВИТЕ?

Зала „Роял“ I

По време на сесията ще се изследва значимостта на разсекретяването на архивите за разкриване на истината за минали режими, както и за формирането на обща гражданска позиция за тоталитарното наследство, подплатена с факти и документи. Какъв е най-добрият начин да бъдат разсекретени архивите? Какво имат да ни кажат? Предпоставка ли е отварянето им за последващо социално помирение? Как може информацията от архивите да помогне на обществата в преход да се развиват, преодолявайки миналото? Какви рискове крие отварянето на архивите, има ли подходящи и неподходящи начини?

Евтим Костадинов, председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (България)

Йоахим Фьорстер, началник на отдел „Информация“ и заместник-директор на  Федералната комисия за архивите на държавна сигурност на бившата Германска демократична република (Германия)

Мария Паласик, ръководител на отдел „Изследвания“ в Историческите архиви на унгарската държавна сигурност (Унгария)

Милан Барта, изпълнителен директор на отдел за изследване на тоталитарните режими в Института за изследване на тоталитарните режими (Чехия)

Павел Укйелски, заместник-директор на Института за национална памет (Полша)

Модератор: Момчил Методиев, главен редактор на сп. „Християнство и култура“, историк и писател (България)

Паралелна сесия Б: ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ СЛЕД 1989. КАКЪВ ПРЕХОД?

Зала „Роял“ II и III

Фокусът ще бъде поставен върху различните форми на преход, през които са преминали страните от Западните Балкани след края на Студената война. Кой е повратният момент, който поставя началото на прехода за страните от региона? Можем ли да говорим за 1989 г. като за годината на началото на прехода в Западните Балкани? Кои пътища са избрали съответните правителства, за да осъществят необходимите реформи и защо са по-различни от преходите на останалите държави в Централна и Източна Европа?

Петър Стоянов, президент на Република България (1997 – 2002) (България)

Степан Месич, президент на Хърватия (2000 – 2010) и последният президент на Югославия (Хърватия)

Йован Теокаревич,  преподавател, факултет по политически науки в Университета в Белград, Сърбия (Сърбия)

Радмила Шекеринска, бивш председател на Социал-демократическия съюз на Македония (Македония)

Ремзи Лани, изпълнителен директор на Албанския медиен институт (Албания)

Панелист и модератор: Огнян Минчев, изпълнителен директор на Института за регионални и международни изследвания (България)

18:30 Край на първи ден на конференцията

Сряда, 12 ноември 2014

10:30 – 11:30 Сесия III: ПЪТЯТ КЪМ ДЕМОКРАЦИЯ: УНИКАЛЕН ОПИТ ИЛИ ОПИТ, КОЙТО МОЖЕ ДА СЕ ПРЕДАДЕ

Зала „Роял“ II и III

Всяко общество в преход има своя уникален път към демокрация, предопределен от националните особености, които благоприятстват  взимането на определени решения и насоки на развитие. Ето защо е важно да се обърне внимание на опита, натрупан в различните страни. Още по-важно е да се извлекат поуките, които са приложими като научени уроци, както по отношение на добрите практики, така и на грешките, които трябва да бъдат избегнати.

Росен Плевнелиев, президент на България

Януш Адер, президент на Унгария

Модератор: Бойко Василев, водещ и продуцент на седмичното обзорно предаване „Панорама“ по Българската национална телевизия (БНТ) (България)

11:30 – 12:00 Кафе пауза

12:00 – 13:30 Сесия IV: 1989 И КУЛТУРАТА НА СПОМНЯНЕТО: МНОГОТО ИСТОРИИ И НЕРАЗКАЗАНАТА ИСТИНА

Зала „Роял“  II и III

Комунистическото минало е тема, която поляризира българското общество. Често е предмет на радикално одобрение, отхвърляне или емоционални оценки. Съществуват множество  взаимно изключващи се истории, но не и обща обективна „истина“. Често срещани проблеми в пост-комунистическите общества са “рециклирането” на елити и “откраднатите” революции. Липсата на историческа памет прави едно общество податливо на митологизиране,  носталгично изкривяване на миналото и пристрастни сблъсъци. Как бихме могли да преодолеем тези предизвикателства, особено по отношение на младото поколение, което няма лични спомени от близкото минало?

Встъпителна реч: Желю Желев, първият демократично избран президент на България (1990 – 1997)

Дагмар Шипански, член на Съвета на Християн-демократическия съюз и председател на Studienkolleg zu Berlin (Германия)

Януш Бугайски, старши научен сътрудник в Центъра за европейски политически изследвания (CEPA) (САЩ)

Мартин Иванов, министър на културата (2014) и секретар по култура, образование и национална идентичност на Президента на Република България  (България)

Нася Кралевска-Оуенс, писател и журналист (България/ САЩ)

Модератор:  Маргарита Асенова, директор програми за Балканите, Кавказки регион и Централна Азия във фондация „Джеймстаун“ (България/ САЩ)

13:30 – 14:30 Обяд

Хотел Шератон, зала „Сердика“

Реч: Николай Младенов, специален представител на генералния секретар на ООН за Ирак и ръководител на мисията на ООН в Ирак (България)

Речта ще бъде изнесена на английски език без oсигурен превод

14:30 – 16:00 Сесия V: Паралелни сесии

Паралелна сесия А: ПОЛИТИКИ В ПРЕХОД: ДЕМОКРАЦИЯ И ВЪРХОВЕНСТВО НА ЗАКОНА: СРАВНЕНИЕ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ЦЕНТРАЛНА И ИЗТОЧНА ЕВРОПА

Зала „Роял“ II и III

Тази сесия се организира с любезното съдействие на Фондация Фридрих Еберт

Преди 25 години България преживя една безкръвна революция, a след това изстрада сурови икономически условия. Въпреки това съумяхме да постигнем консенсус за валутния борд и за членството в НАТО и ЕС. Освен критичния поглед към това къде и как сме се провалили, ние искаме да поговорим и за това какво се получи добре през годините на преход, като се опитаме да погледнем и отвъд националния контекст към опита на останалите държави от Централна и Източна Европа.

Панелисти:

Георги Пирински, евродепутат, министър на външните работи (1995 – 1996) и председател на Народното събрание (2005 – 2009) (България)

Ищван Гярмати, председател на Международен център за демократичен преход (Унгария)

Ян Чарногурски, министър-председател на Словакия (1991–1992) и председател на Християн-демократическото движение  (Словакия)

Филип Димитров, първият демократично избран министър-председател на България (1991 – 1992) (България)

Войчех Пржибилски, редактор на Res Publica Nowa (Полша)

Модератор: Райна Гаврилова, Институт „Отворено общество“ (България)

Паралелна сесия Б: ИКОНОМИКИ В ПРЕХОД: ПАЗАРНА ИКОНОМИКА И ЕНЕРГИЙНИ ЗАВИСИМОСТИ

Когато Желязната завеса падна през 1989 г., мнозина очакваха ред, който да се основава на сътрудничество и който да се развива в международен план. Очакваха също така и либерална демокрация, върховенство на закона и пазарна икономика, които да доминират в национален план. Това, обаче, се случи само частично и 25 години по-късно ние сме изправени пред трайните зависимости, установени преди 1989 г. Така че, какво научи Европа за 25 години свобода от икономическа гледна точка? Какви поуки могат да се извлекат от това какво правителствата, бизнесът и обществата в Централна и Източна Европа преодоляха в периодите на несигурност и как тези поуки се отнасят към настоящия момент?

Зала „Роял“ I

Даниел Деяну, професор по икономика в Академията за икономически и политически изследвания (SNSPA) в Букурещ (Румъния)

Юлиан Попов, председател на борда на Европейския институт за ефективност на сградите (BPIE), политически съветник за Централна и Източна Европа на Европейската климатична фондация (България/ Обединеното кралство)

Юрай Байер, член на борда и главен финансов директор на ZSE Energia и член на борда на Европейския съвет за външна политика (Словакия)

Красен Станчев, доцент по икономика в Софийски университет, председател на управителния съвет, основател и бивш изпълнителен директор на Института за пазарна икономика (България) 

Модератор: Велислава Попова, главен редактор на вестник „Дневник“ (България)

16:00 – 16:30 Кафе пауза

16:30 – 17:45 Сесия VI: НЕДОВЪРШЕНАТА РАБОТА В СЪРЦЕТО НА ЕВРОПА I

Западните Балкани

Зала „Роял“ II и III

Въпреки, че всички страни от Западните Балкани са поели категорично по пътя към членство в ЕС, новината, че няма да има напредък по отношение на разширяването за следващите 5 години предизвиква недоволство в региона. Проевропейските протести в Украйна поставиха отново под въпрос присъединяването към ЕС като движеща сила към демократизация и реформи. Така че, каква е ролята на европейската перспектива за прехода? Какви трябва да бъдат следващите стъпки, за да бъде поддържан стремежът към интеграция в Западните Балкани?

Александър Пейович, държавен секретар в Министерство на външните работи и главeн преговарящ с ЕС (Черна гора)

Димитрий Рупел, бивш министър на външните работи (1990 – 1992, 2000 – 2008) (Словения)

Кристоф Бeндер, заместник-председател на Европейска инициатива за стабилност (Австрия)

Ведран Джиич, старши научен сътрудник и преподавател в Австрийския институт за международни отношения (Босна и Херцеговина)

Модератор: Тим Джуда, кореспондент на The Economist за Балканите (Обединено кралство)

17:45 – 18:00 Кратка пауза

18:00 – 19:30 Сесия VII: НЕДОВЪРШЕНА РАБОТА В СЪРЦЕТО НА ЕВРОПА II

Източното партньорство и Русия

Зала „Роял“ II и III

По време на тази сесия фокусът ще бъде поставен върху Русия и държавите от Източното съседство от гледна точка на ЕС. Как анексирането на Крим рефлектира върху начина, по който Европа възприема своите съседи? Свидетели ли сме на възраждане на геополитиката от времето на Студената война и има ли опасност от поставяне на нови разделителни линии в Европа 25 години след падането на Берлинската стена? Поставен ли е ЕС пред риск от загуба на влияние на изток и как би се отразило това на неговия авторитет на приобщаващ съюз, който може да се справи със съседите си? Събитията в Украйна напомнят ли ни за дилемата, пред която „стара Европа“ бе изправена с посткомунистическите страните от 1989?

Крейг Кенеди, президент на Германския фонд Маршал (1996-2014) (САЩ)

Гиа Нодиа, политолог и основател на Кавказкия институт за мир, свобода и развитие (Грузия)

Йон Стурца, бивш министър- председател на Република Молдова, основател и вицепрезидент на Fribourg Capital; Председател на Управителния съвет на Европейския съвет за външна политика (Молдова)

Иван Кръстев, председател на Центъра за либерални стратегии

Модератор: Весела Чернева, директор на програма “Европа и съседи”, Европейски съвет за външна политика (EСВП) (България)

19:30 Заключителни речи

БЪЛГАРСКИТЕ РЕВОЛЮЦИИ: 1989, 1991, 1997, 2014

Зала „Роял“  II и III

Румяна Коларова, министър на образованието и науката (2014), заместник- председател на инициативния комитет на инициативата 25 години свободна България и секретар на президента Росен Плевнелиев по връзки с гражданското общество (България)

20:00 Вечеря с домакин президента Росен Плевнелиев

Само с покани

Националният исторически музей

ул.“Витошко лале“,  София 1618