Tyxo.bg counter

ПРОЕКТ  „УРОЦИ ОТ МИНАЛОТО : КАКВО СЕ СЛУЧИ ПРЕДИ ’89-ТА?”

Проектът „Уроци от миналото: какво се случи преди ’89-та?”, започна през март 2016 г. и се провежда под патронажа на Президента на Република България Росен Плевнелиев като продължение на инициативата „25 години свободна България”.

Весела Чернева – директор „Програми“ в Европейския съвет за външна политика. От 2004 до 2006 г. работи като секретар на Международната комисия на Балканите. Била е референт за Германия в Министерство на външните работи. Била е политически секретар в българското посолство във Вашингтон, САЩ в периода 2000-2003, програмен директор на Европейския съвет за външна политика, Лондон (2013- ), говорител на Министерство на външните работи (2010 – 2013).

Владимир Левчев – български поет, писател, журналист, политик, активист на Екогласност и преподавател в Американския университет в Благоевград. Преди 1989 г. е редактор в издателство “Народна култура” и издава нелегално отпечатваното в онзи период списание “Глас”. Автор е на 14 стихосбирки и 4 романа, издадени в България, както и на 5 стихосбирки, издадени в САЩ. От 1991 до 1994 г. е заместник-главен редактор на “Литературен вестник”. Преподава литература и писане в University of Maryland, Montgomery College, George Washington University, American University (Вашингтон) и в Американския университет в Благоевград.

Вяра Анкова – телевизионен журналист и настоящ генерален директор и председател на управителния съвет на Българската национална телевизия. Родена е на 5 февруари 1966 г. Започва работа в БНТ през 1991 г. Специализира в BBC и работи като кореспондент на CNN. Започва да води “По света и у нас” през 1994 г. Тя е 21-вият генерален директор на БНТ. Преизбрана е на поста през 2013 г.

Георги Лозанов – български експерт по медии и журналистика, понастоящем член от парламентарната квота и председател на Съвета за електронни медии (СЕМ). Роден е на 26 април 1958 г., в София. Бил е заместник-главен редактор на в. „Култура” и главен редактор на списанията „Егоист” и „Пет звезди”. Бил е ръководител на катедрата „Печат и книгоиздание” във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ. От самото основаване на медиен регулаторен орган в България Лозанов е негов член. Председател е на журито на наградата „Хеликон” за съвременна българска проза и на журито на фестивала „Осмата муза”. Член е на журито на наградата „Вик” и много други.

Георги Саръиванов – осъден на смърт от комунистическия режим през 1954 г. за саботаж на властта. Получава наказанието по обвинение в саботаж и вредителство, когато е на 23 години. Прекарва в килиите на Централния софийски затвор 7 месеца с верига на рамо като смъртник. След това е помилван, като смъртната му присъда е заменена с 20 години затвор. Девет от тях изкарва в затвора. Бяга от България през 1972 г. Живее 24 години в Западна Германия. След това се завръща в България.

Евтим Костадинов – председател на комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Роден е на 11 ноември 1959 г. От 2005 до 2007 г. е депутат от ПГ на Коалиция за България от осми избирателен район гр. Добрич.

Ивайло Знеполски философ, културолог, изкуствовед и филмов критик и университетски преподавател. Роден е на 5 август 1940 г. в София. Преподава “Анализ на филма” във ВИТИЗ от 1980 до 1984 г. През 1982 г. става доктор на философските науки. Преподава в СУ и като гост-професор във Висшето училище по социални науки в Париж. Съучредител с други европейски интелектуалци и политици през 1999 г. на Musee de l’Europe. Член на Сената на European Cultural Parliament. Член на работна група към Съвета на Европа (Страсбург) по проекта „Link Diversity“. През 2005 г. основава Института за изследване на близкото минало.

Красен Станчев икономист, университетски преподавател. Има огромна заслуга за стимулирането на пазарните реформи в страната. Членува в Българската макроикономическа асоциация. Бил е народен представител в Народен представител в 7-мото Велико Народно събрание, съосновател и директор на Института за пазарна икономика, активен дисидент – член на Екогласност.

Михаил Груев български историк и преподавател по съвременна българска история и етнология на етническите групи в СУ „Климент Охридски“. Роден е на 25 октомври 1971 г. в София. Последователно е асистент, главен асистент и доцент в Катедрата по история на България в Историческия факултет на СУ. Ръководител е на катедрата. Гост преподавател е в ПУ. Бил е гост-лектор в университетите в Мюнхен, Саарбрюкен, Белград и др.

Михаил Неделчев български учен, литературен историк и теоретик, литературен критик, културолог, есеист и публицист, общественик и политик. Автор е на книги с монографични литературоведски и литературно-исторически изследвания, студии, статии, очерци. Роден е на 17 юли 1942 г. в София. Редактор е във вестник „Литературен фронт” и списание „Родна реч”. Работил е в отдел „Литературно наследство” на издателство „Български писател”. От 1999 до 2010 г. е ръководител на департамент „Нова българистика” в НБУ. От 2010 г. е почетен професор в НБУ. През 2005 г. е гост преподавател в Университета на Санкт Петербург. Председател е на Сдружението на българските писатели. Народен представител е в Седмото велико и 36-то Народно събрание.

Мишел Петков – репресиран по време на комунистическия режим.

Петър Стоянов – юрист, адвокат по професия, политик и 2-ри президент на Република България, между 22 януари 1997 и 22 януари 2002 г. Роден е на 25 май 1952 г. в Пловдив. През 1990 г. става говорител на СДС в Пловдив, а през 1992 г. заема поста заместник-миистър на правосъдието. През 1994 г. е избран за депутат в 37-то Народно събрание. По време на неговия президентски мандат България подава официално молба за членство в НАТО и започва проговори за присъединяване към ЕС.

Петя Кабакчиева доктор по Социология в Софийски университет, доцент по Социология,  Социология на политиката, Социология на неравенствата. Занимава се с изследване на комунизма и национализма. Родена е на 20 септември 1956 г. в София. От 2007 г. е ръководител на Катедра Социология в СУ. Специализирала е в Германия, Белгия, Ирландия, Франция и Австрия.

Румяна Коларовасекретар на президента на Република България, бивш министър на образованието, младежта и науката в служебното правителство на Георги Близнашки. Директор е на магистърската програма „Европейска интеграция”, катедра „Европеистика” в СУ. Доцент е по сравнителна политология и води курсове по различни специалности в университета. От 2011 г. е председател на Управителния съвет на Центъра за изследвания и политики за жените, а от 2010 г. е член на Съвета на Media and Democracy in Central and Eastern Europe.

Христо Христов – разследващ журналист и документалист; разработва материали и е автор на книги по темата за Държавна сигурност; носител на редица отличия и награди. В периода 1991-1997 г. е съдебен репортер. През 1997 г. оглавява отдел “Вътрешна информация”, а през 2000 г. е специален кореспондент в “Демокрация”. В периода 2001-2209 г. е разследващ журналист във в. “Дневник”. През 2011 г. основава сайта desebg.com. Специализира в “Гардиън” и в Международния център по журналистика във Вашингтон.

Весела Казакова – актриса, продуцент и режисьор. Завършила е актьорско майсторство в НАТФИЗ. Като актриса придобива международно признание като носител на множество национални и международни награди. През 2008 г. заедно с аниматора Мина Милева създават компанията „Активист 38″. Техният филм „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“, носител на 8 международни награди, създаде вълна от обществени полемики. Новият им филм „Звярът е още жив” е разговор между поколенията, опитващи се в продължение на вече 70 години да се преборят с една система, криeща се зад лицемерната идеология, наречена комунизъм.

Мария Дерменджиева – журналист, преводач и изследовател, магистър по национална сигурност и отбрана. Автор е на книгите „Държавна сигурност. Предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери” и „Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава”.

Момчил Методиев – изследовател и историк. Автор е на книгите „Държавна сигурност. Предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери“; „Между вярата и компромиса. Българската православна църква и комунистическата държава”; „Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава” и „Папите и тяхната империя. ІІ – VІІ в.” Сътрудник на Института за изследване на близкото минало. Изследвал е архивите на БКП в рамките на Проекта за историята на Студената война на института „Удроу Уилсън” във Вашингтон, а в периода 1997-2008 г. е работил като дипломат в Министерството на външните работи.

Петко Огойски писател и политик. През 1950 г. е осъден на 5 години затвор за “вражески стихове и заговорническа дейност”, която присъда изтърпява в разни затвори и в концлагера Белене. Следва в Историко-филологическия факултет на СДУ на което следване слага край повторно осъждане на две години през 1962 г. Депутат от СДС (от квотата на БЗНС Н.Петков) в VII ВНС. Пише есета, разкази, статии и афоризми. Любовта към отечеството, както и нравствено-етичните проблеми са доминираща тема в творчеството му.

ПОД ПАТРОНАЖА НА

logo-president

С ПОДКРЕПАТА НА

logo-amforbg logo-konradlogo-freiheit logo-hss logo-fesbg

ПАРТНЬОРИ

МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ

logo-bnt  logo-bta  logo-bnr