На 85-годишна възраст ни напусна Георги Саръиванов, един от последните политически затворници, осъдени от комунистическия режим. Прекарва месеци окован във верига и повече от 9 години в затвора в Плевен. През 1972 г. успява да избяга в Германия; след падането на Берлинската стена се връща в България. Въпреки, че е жертва на комунистическия режим, Гого, както го наричаха близките му, никога не погледна на себе си като на жертва или като на герой. За него свободата и отговорността да градиш личната си съдба и държавата, в която живееш, бяха централни теми. В лекциите и уроците, които даде през последните години, той винаги намираше начин да свърже историята на комунизма с настоящето и възможностите и отговорностите, които всеки от нас има като свободен гражданин. Не проумяваше как може човек да не се интересува от миналото, да „не знае какво е било“. Описваше свободата като най-сладкото нещо и ни учеше да не осъждаме прибързано хората като слаби или безхарактерни. Гого често припомняше за репресивната природа на режима и колко всеобхватен е бил, за да ни напомни каква сила е страхът, но и да ни даде увереност в морала, който носим като българи. На себе си той гледаше с цялата скромност на истински съвременен герой. Така прие и орденът за гражданска заслуга от президента Плевнелиев по случай 25 години от падането на Берлинската стена. Гого беше сред хората, които изпълват всяко място с присъствието си; след него остава огромна празнота.

Почивай в мир, Гого!