Преди 25 години, през ноември 1989 г. Берлинската стена се срина за една нощ. В рамките на по-малко от година се срутиха и комунистическите режими в Централна и Източна Европа и всички погледнахме с надежда и ентусиазъм към обединена Европа, част от която винаги сме се чувствали – както културно, така и исторически.
Годишнините са дълбоко свързани с културата на спомнянето. И докато в други части на Европа през 2014 обществения дебат е доминиран от отбелязването на сто годишнината от т.нар. „Голямата война“ (Първата световна война), за нас, източноевропейците, падането на Берлинската стена е добър повод за равносметка – преди 25 години рухна режим, наложил нехуманни политически стандарти, довел до социална и икономическа катастрофа на цели региони. Какво се обърка и какво се получи добре през годините на преход от тоталитарен режим към плурализъм и демокрация?
Привилегировани сме да можем да поканим в този разговор за близкото минало ключови фигури, участвали в събитията от 1989 г. и преди това. И въпреки, че има много лични истории, трябва да подредим поредица от безспорни факти, ключови събития. Ако не осмислим близката история, поемаме риск да мистифицираме миналото и да изгубим ценностните си ориентири в настоящето и бъдещето.
Амбицията на тази инициатива и съпровождащите я подинициативи е с отбелязването на 25-та годишнина от края на комунизма, да се направи още една крачка към възстановяването на доверието в българското общество, което рядко е било толкова поляризирано, а политическият дебат толкова лишен от база за национално съгласие по ключови въпроси. Разграничаването на демократичните ценности и принципи от реалностите на антихуманния комунистически режим е от фундаментално значение за всички нас, без значение дали гледаме към миналото или в бъдещето, къде стоим в политическия спектър, какъв е социалният ни статус, какви са доходите ни и начинът ни на живот.
Провеждането на представително проучване на социо-политическите нагласи и оценки за промените, започнали през 1990 г. на българските граждани, ще служи като отправна точка за начало на дискусията относно прехода. В анализа ще се търси общото и различното в нагласите на разлоичните поколения. Въпросите в проучването ще стъпят върху сходни изследвания проведени през 2002, 2006, 2008 година, ще са структурирани около въпроси като: Какво си спомняте от България преди 1989? Какъв щеше да бъде животът днес, ако Народна Република България все още съществуваше? Какво е най-лошото/на-хубавото нещо, което се случи на България през последните 25 години?
На основата на тенденциите и проблемите, установени от проучването, ще бъдат организирани публични дискусии в страната, а най-интересните участници ще бъдат поканени да участват в международна конференция на тема преход в София на 11 и 12 ноември.
Над 1оо събития в страната и чужбина ще се проведат под знаменателя на „25 години свободна България“. Много от тях са популярни формати, достъпни за всеки гражданин като концерти, кинопрожекции, изложби, публични дискусии, телевизионни и радио формати. Голяма част от усилията на инициативата са насочени към младото поколение, родено след 1989 г. Серия от открити уроци, както и час на класния ръководител ще бъдат посветени на темата преход. Предстоят и няколко конференции с участието на историци и политолози за периодизиране на прехода. През ноември месец организираме международна конференция с участието на настоящи и бивши политици от България и Европа, на която ще поговорим за мястото на българския преход в Централна и Източна Европа и значението му за страните съседки на България, които не са членове на НАТО и ЕС, но преминават през сходни политически трансформации. Инициативата няма завършек през 2014г., тъй като датите, свързани с годишнината продължават и в 2015г.
„25 години свободна България“ се провежда под патронажа на президента на Република България Росен Плевнелиев и е организирана от фондация Софийска Платформа.
