Близкото минало остава неизговорено, непознато и трудно за преподаване повече от 25 години след промените. От всяко едно младо поколение зависи как ще го „открие”, разбере и преживее. Затова целта на обучението е да бъдат представени пред учители по история различни подходи към историята и личния спомен, и да бъдат провокирани да работят на съвременния език на младите хора – през личния, творчески подход и с помощта на езика на изкуствата и съвременните технологии.
Обучението се провежда от Мариана Асенова в рамките на половин ден и е базирано на следните основни теми:
1. Очертаване на начините, по които днес младите хора се свързват с близкото минало (работа с предмети, обекти, лични истории, архиви, интернет източници);
2. „Провокиране“ на интерес у младите към близката история преди 1989-та и събуждане на желание да задават въпроси (интервюиране на родители, баби и дядовци, учители, журналисти, представители на различни професии, на местни музеи, хора на улицата);
3. Ангажиране на младите хора в конструктивен диалог за близката история (работа със събрания материал, използване на различни артистични техники, изразяване на собствено отношение и диалог между поколенията);
4. Представяне на възможностите на интерактивните методи като педагогически инструмент за преподаване на близка история в българското училище (примери от България и други страни).
Обучението е базирано на специално разработена публикация, която представя различни методи за преподаване на близка история.
Мариана Асенова е журналист, изследовател, продуцент, мениджър в областта на културата, образованието и информационните технологии. Последните ѝ проекти в тази област са: „Премълчаното изселване“ /разкази в първо лице (2015): събиране и изследване на личните истории на български турци и помаци, изселени в Северозападна България през 70-те и 80-те години, както и личните спомени на местни хора; „Оттатък моста – тайният разказ на Ромските приказки” в ромското училище във Вършец (2010). През 2009 година ръководи проекта „1989 – места на памет в Северозапада”, по който в рамките на една година работи в 4 училища в Северозападна България с повече от 100 ученици. Съавтор на книгата „1989 – Места на памет в Северозапада. Преподаване на близка история и приложен театър“.
